На Разсъмване 

Нощта си отиде както и всички кошмари, 
но много образи в ума запечати тя, 
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.

На разсъмване аз искам, при теб да отида
по-пътя на разкошната сребърна слана,
ще тръгна след седем сутринта и ще стигна-
преди още над дома ти да огрее светлина.

Нощта си отиде но нейният спомен остана, 
като вълна сред песъчинките блестящи, 
изсмукала жадно от зейналата рана, 
най-ярките капки кръв, от сърцето струящи.