5.11.2021 г., 14:16 ч.

На разсъмване 

  Поезия » Любовна
351 0 0

На Разсъмване 

 

Нощта си отиде както и всички кошмари, 
но много образи в ума запечати тя, 
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.

 

На разсъмване аз искам, при теб да отида
по-пътя на разкошната сребърна слана,
ще тръгна след седем сутринта и ще стигна-
преди още над дома ти да огрее светлина.

 

Нощта си отиде но нейният спомен остана, 
като вълна сред песъчинките блестящи, 
изсмукала жадно от зейналата рана, 
най-ярките капки кръв, от сърцето струящи. 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »