Нощта си отиде както и всички кошмари,
но много образи в ума запечати тя,
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.
На разсъмване аз искам, при теб да отида
по-пътя на разкошната сребърна слана,
ще тръгна след седем сутринта и ще стигна-
преди още над дома ти да огрее светлина.
Нощта си отиде но нейният спомен остана,
като вълна сред песъчинките блестящи,
изсмукала жадно от зейналата рана,
най-ярките капки кръв, от сърцето струящи.