Неистов Хребет

May 5, 2015, 8:55 PM 2015-05-06T02:18:56+03:00

Poetry » Phylosophy

1016 5 24

Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна
тишината.
Търкулната на хиляди
парчета
стърчеше от ъглите
на земята.
И само страшен вятър
ме догонваше... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неистов Хребет

Искате да прочетете повече?

Random works