Неистов Хребет

5.05.2015 г., 20:55 ч. 2015-05-06T02:18:56+03:00

Поезия » Философска

1014 5 24

Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна
тишината.
Търкулната на хиляди
парчета
стърчеше от ъглите
на земята.
И само страшен вятър
ме догонваше... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неистов Хребет

Искате да прочетете повече?

Предложения