Dec 31, 2019, 10:34 AM

Неканена 

  Poetry » Other
1085 4 7
Самотата, която се стече
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих
на студения мраморен под,
леден уж, пръстите ми опърли,
и забърза ми мудния ход.
Заотварях припряно вратите
на огромния дом подреден,
търсех тайния ключ от мечтите...
Самотата поседна до мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Random works
: ??:??