Неканена

Dec 31, 2019, 10:34 AM

Poetry » Other

1084 4 7

Самотата, която се стече
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих
на студения мраморен под,
леден уж, пръстите ми опърли,
и забърза ми мудния ход.
Заотварях припряно вратите
на огромния дом подреден,
търсех тайния ключ от мечтите...
Самотата поседна до мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неканена

Want to read more?

Random works