Неканена

31.12.2019 г., 10:34 ч.

Поезия » Друга

1096 4 7

Самотата, която се стече
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих
на студения мраморен под,
леден уж, пръстите ми опърли,
и забърза ми мудния ход.
Заотварях припряно вратите
на огромния дом подреден,
търсех тайния ключ от мечтите...
Самотата поседна до мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неканена

Искате да прочетете повече?

Предложения