svetlitschka (Светличка)
560 4826
31 dic 2019, 10:34

Неканена 

  Poesía » Otra
1045 4 7

Самотата, която се стече

по стъклото, не ме разпозна.

Хлъзгавата ѝ пяна довлече

безпричинна, нелепа тъга.

 

Клоунската си дреха захвърлих

на студения мраморен под,

леден уж, пръстите ми опърли,

и забърза ми мудния ход.

 

Заотварях припряно вратите

на огромния дом подреден,

търсех тайния ключ от мечтите...

Самотата поседна до мен.

 

И когато заби равномерно

запъхтяното мое сърце,

се излегна по кучешки верно

в празните ми сиротни ръце.

© Светличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за съпреживяването!
    Дано споделената болка стане половина.
  • Невъзможно е да коментирам този стих...Самотата е сила, която преобръща света. Тя няма нужда от теб, светло момиче, тя се храни със сломени сърца. Мога само да запратя част от сърцето си като стръв за самотата и да я заситя.
  • "И когато заби равномерно

    запъхтяното мое сърце,

    се излегна по кучешки верно

    в празните ми сиротни ръце."

    Въздъх. Страхотна метафора за силен завършек. Много ми хареса!
  • Съкровен и замислящ стих! Поздравления, Светулке!
  • Самотата,неканена и нежелана но винаги ни преследва.
  • Светеща буболечице! Летиш и светиш! Можеш го!
  • Самотата, кралица на замък,
    е покой за сърцето, не пречи...
    тя постила на острия камък,
    но недей да се чувстваш обречена! Светулка, пожелавам ти светлина в новогодишната нощ!
Propuestas
: ??:??