Jun 5, 2010, 10:58 AM

Някъде... 

  Poetry » Other
958 0 32

Някъде...

 

По небесните улици вятър разхожда

аромата на цъфнала дюля.

Пита дали  му подхожда

на птичата песен, окичена с люляк.

 

А в косите му – трънен венец от лъчи,

сякаш глога е спирал да гали.

Замълчи, замълчи... замълчи!

Няколко въглена тишината разпали.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??