5 июн. 2010 г., 10:58

Някъде... 

  Поэзия » Другая
959 0 32

Някъде...

 

По небесните улици вятър разхожда

аромата на цъфнала дюля.

Пита дали  му подхожда

на птичата песен, окичена с люляк.

 

А в косите му – трънен венец от лъчи,

сякаш глога е спирал да гали.

Замълчи, замълчи... замълчи!

Няколко въглена тишината разпали.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??