Някъде...
По небесните улици вятър разхожда
аромата на цъфнала дюля.
Пита дали му подхожда
на птичата песен, окичена с люляк.
А в косите му – трънен венец от лъчи,
сякаш глога е спирал да гали.
Замълчи, замълчи... замълчи!
Няколко въглена тишината разпали.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени