5.06.2010 г., 10:58 ч.

Някъде... 

  Поезия » Друга
939 0 32

Някъде...

 

По небесните улици вятър разхожда

аромата на цъфнала дюля.

Пита дали  му подхожда

на птичата песен, окичена с люляк.

 

А в косите му – трънен венец от лъчи,

сякаш глога е спирал да гали.

Замълчи, замълчи... замълчи!

Няколко въглена тишината разпали.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??