5 jun 2010, 10:58

Някъде... 

  Poesía » Otra
957 0 32

Някъде...

 

По небесните улици вятър разхожда

аромата на цъфнала дюля.

Пита дали  му подхожда

на птичата песен, окичена с люляк.

 

А в косите му – трънен венец от лъчи,

сякаш глога е спирал да гали.

Замълчи, замълчи... замълчи!

Няколко въглена тишината разпали.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??