тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Jul 15, 2007, 10:07 AM

ОБЛАК 

  Poetry
434 0 2
Забравил, облакът не идва,
повяхна моята градина.
Зъл вятър клоните раздруса,
аз потънах във покруса.

Задрямал, от звезди забулен,
погледът ми тъжен го прониза.
Без магии, без свян го примами,
облако, отнеси мъката ми само!

А времето - нетърпеливо,
лети и нищо не повтаря,
като дете се забавлява,
до надежда спря се и остана!

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви и на вас се радвам в моята градина, има място и за вас!
  • А твоята градина е така красива...!
    Стой до надеждата и не се отделяй от нея, Мариолче!
    Поздрави за хубавата приказка!
Random works
: ??:??