тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
15 jul 2007, 10:07

ОБЛАК 

  Poesía
439 0 2
Забравил, облакът не идва,
повяхна моята градина.
Зъл вятър клоните раздруса,
аз потънах във покруса.

Задрямал, от звезди забулен,
погледът ми тъжен го прониза.
Без магии, без свян го примами,
облако, отнеси мъката ми само!

А времето - нетърпеливо,
лети и нищо не повтаря,
като дете се забавлява,
до надежда спря се и остана!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви и на вас се радвам в моята градина, има място и за вас!
  • А твоята градина е така красива...!
    Стой до надеждата и не се отделяй от нея, Мариолче!
    Поздрави за хубавата приказка!
Propuestas
: ??:??