тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
15.07.2007 г., 10:07 ч.

ОБЛАК 

  Поезия
442 0 2
Забравил, облакът не идва,
повяхна моята градина.
Зъл вятър клоните раздруса,
аз потънах във покруса.

Задрямал, от звезди забулен,
погледът ми тъжен го прониза.
Без магии, без свян го примами,
облако, отнеси мъката ми само!

А времето - нетърпеливо,
лети и нищо не повтаря,
като дете се забавлява,
до надежда спря се и остана!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви и на вас се радвам в моята градина, има място и за вас!
  • А твоята градина е така красива...!
    Стой до надеждата и не се отделяй от нея, Мариолче!
    Поздрави за хубавата приказка!
Предложения
: ??:??