тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
15 июл. 2007 г., 10:07

ОБЛАК 

  Поэзия
432 0 2
Забравил, облакът не идва,
повяхна моята градина.
Зъл вятър клоните раздруса,
аз потънах във покруса.

Задрямал, от звезди забулен,
погледът ми тъжен го прониза.
Без магии, без свян го примами,
облако, отнеси мъката ми само!

А времето - нетърпеливо,
лети и нищо не повтаря,
като дете се забавлява,
до надежда спря се и остана!

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви и на вас се радвам в моята градина, има място и за вас!
  • А твоята градина е така красива...!
    Стой до надеждата и не се отделяй от нея, Мариолче!
    Поздрави за хубавата приказка!
Предложения
: ??:??