Аз пак съм тук, защото обещах ви.

Очички любопитни в мене гледат.

Те в пясъчника скочиха със щастие,

но накъде ли трябва да поемат!

– Заоблен си и лесно се търкаляш,

а аз се спъвам в острота си същност.

– Бъди добър и като мен ще станеш,

това от собствен опит зная, всъщност.

Погледнаха към близката алея,

където непознат събрат заоблен

търкулна се. – Аз мога и да пея! –

извика и потъна в тревен гоблен.

– Той, може би, приятел ще ни стане!

Върви след него ти и доведи го!

– Това да казваш, мисля, че е рано.

Изчакай малко, първо да го видим!

След думите Заобленчо се мушна

в тревата – беше вече замаскиран.

Напрегна слух и първо се ослуша

дали шумул ще чуе. Ангажиран

почувства се от брат си Островръхчо

той камъчето кръгло да открие.

Прескочи някаква дебела пръчка,

решен със нов другар да се сдобие.

И зад гърба му някой се провикна:

– Ти мен ли търсиш? Казвам се Търкулчо.

На място да стоя така не свикнах.

Аз син съм на скалата. Моят вуйчо

е камъкът, на който всички сядат.

Той старец е и явно му прилича

да бъде там и връзките да стяга

на бързи маратонки, който тича.

Но аз съм пътешественик и никой

със мене днес не може да се мери!

Успя ли в мойте думи ти да вникнеш? –

Търкулчо спря и с поглед го замери.

Заобленчо речта му бе изслушал

и мислеше какво да му отвърне.

Тогава от дървото зряла круша

откъсна се, Търкулчо бързо зърна,

и с цялата си тежест се стовари

над този сладкодумен бърборино.

– Сега ще ти помогна! С теб другари

ще станем. И добре, че тука кино

не снимат! Щеше ти да се изложиш!

– Махни от мене тази гадна гнилост

и после можеш всичко да предложиш.

– Това не е ли заповед? От милост

аз каменното братче ще почистя! –

обидено Заобленчо отвърна.

Над думите Търкулчо се замисли

и тона от висок към благ той върна.

– Не исках, аз така си бърборясвам,

с командите май често прекалявам!

Засегнах те неволно, туй е ясно,

прощавай, братко, много съжалявам!

– Това е вече друго, аз разбирам!

Готов си, но в тревата търколи се.

Листата ѝ по тебе ще вибрират

и ще те лъснат. Първо помоли се,

тогава тя за теб това ще стори!

– Но аз не съм научен да се моля!

– И мен не ме е учил никой, сори,

викни на помощ своята неволя!

Търкулчо изненадан го загледа,

Заобленчо внезапно с гръб застана

и натъжено погледа си сведе.

– Почакай, братко, искам да останеш!

Сега ще се помоля на тревата

и пак красиво камъче ще бъда!

– Побързай, заваля ми на главата,

а брат ми иска нещо да обсъдите.

Търкулчо нещо тихичко прошепна

и младата тревичка го послуша.

Той стана чист, дори великолепен

и без следа от удара със крушата.

Заобленчо тогава го поведе

към брат си, който чакаше ги двама.

Но тук ще спра. Какво с Търкулчо беден

се случи, ще научиш утре. Драма

недей да правиш от това, детенце!

Затвори ли и двете си оченца?