22.12.2024 г., 16:58 ч.

Островръхчо и Заобленчо - 4 

  Поезия » За деца
5.0 / 8
209 4 10
Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш,
а аз се спъвам в острота си същност.
– Бъди добър и като мен ще станеш,
това от собствен опит зная, всъщност.
Погледнаха към близката алея,
където непознат събрат заоблен
търкулна се. – Аз мога и да пея! –
извика и потъна в тревен гоблен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
  • Долавям тежък, скърцащ звук – забива завистта в деня ми нокти. За мен ли си дошъл в зори дотук? Попъ...
  • Не ме обичай... Бялата ми кожа е лист, по който мъките рисуват. А грозна е картината - ще можеш да в...
  • Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Още произведения »