Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш,
а аз се спъвам в острота си същност.
– Бъди добър и като мен ще станеш,
това от собствен опит зная, всъщност.
Погледнаха към близката алея,
където непознат събрат заоблен
търкулна се. – Аз мога и да пея! –
извика и потъна в тревен гоблен.
– Той, може би, приятел ще ни стане!
Върви след него ти и доведи го!
– Това да казваш, мисля, че е рано.
Изчакай малко, първо да го видим!
След думите Заобленчо се мушна
в тревата – беше вече замаскиран.
Напрегна слух и първо се ослуша
дали шумул ще чуе. Ангажиран
почувства се от брат си Островръхчо
той камъчето кръгло да открие.
Прескочи някаква дебела пръчка,
решен със нов другар да се сдобие.
И зад гърба му някой се провикна:
– Ти мен ли търсиш? Казвам се Търкулчо.
На място да стоя така не свикнах.
Аз син съм на скалата. Моят вуйчо
е камъкът, на който всички сядат.
Той старец е и явно му прилича
да бъде там и връзките да стяга
на бързи маратонки, който тича.
Но аз съм пътешественик и никой
със мене днес не може да се мери!
Успя ли в мойте думи ти да вникнеш? –
Търкулчо спря и с поглед го замери.
Заобленчо речта му бе изслушал
и мислеше какво да му отвърне.
Тогава от дървото зряла круша
откъсна се, Търкулчо бързо зърна,
и с цялата си тежест се стовари
над този сладкодумен бърборино.
– Сега ще ти помогна! С теб другари
ще станем. И добре, че тука кино
не снимат! Щеше ти да се изложиш!
– Махни от мене тази гадна гнилост
и после можеш всичко да предложиш.
– Това не е ли заповед? От милост
аз каменното братче ще почистя! –
обидено Заобленчо отвърна.
Над думите Търкулчо се замисли
и тона от висок към благ той върна.
– Не исках, аз така си бърборясвам,
с командите май често прекалявам!
Засегнах те неволно, туй е ясно,
прощавай, братко, много съжалявам!
– Това е вече друго, аз разбирам!
Готов си, но в тревата търколи се.
Листата ѝ по тебе ще вибрират
и ще те лъснат. Първо помоли се,
тогава тя за теб това ще стори!
– Но аз не съм научен да се моля!
– И мен не ме е учил никой, сори,
викни на помощ своята неволя!
Търкулчо изненадан го загледа,
Заобленчо внезапно с гръб застана
и натъжено погледа си сведе.
– Почакай, братко, искам да останеш!
Сега ще се помоля на тревата
и пак красиво камъче ще бъда!
– Побързай, заваля ми на главата,
а брат ми иска нещо да обсъдите.
Търкулчо нещо тихичко прошепна
и младата тревичка го послуша.
Той стана чист, дори великолепен
и без следа от удара със крушата.
Заобленчо тогава го поведе
към брат си, който чакаше ги двама.
Но тук ще спра. Какво с Търкулчо беден
се случи, ще научиш утре. Драма
недей да правиш от това, детенце!
Затвори ли и двете си оченца?
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
двете камъчета след няколко минути!
Вече са пътешественици прочути!
Ще разберем след няколко стиха...