22 дек. 2024 г., 16:58

Островръхчо и Заобленчо - 4 

  Поэзия » Для детей
230 4 10
Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш,
а аз се спъвам в острота си същност.
– Бъди добър и като мен ще станеш,
това от собствен опит зная, всъщност.
Погледнаха към близката алея,
където непознат събрат заоблен
търкулна се. – Аз мога и да пея! –
извика и потъна в тревен гоблен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??