Dec 8, 2011, 2:00 PM
Отминаващо детство
550
0
1
В този двор дръвче посях,
в този двор сам си играх,
и то с мене бързо ще порасне,
и то с мен накрая ще увехне.
Знам времето не жали млади и стари,
знам, че слънцето не само мен ще гали,
но лъч надежда винаги има,
и тя стои от дясно, докосни я.
в този двор сам си играх,
и то с мене бързо ще порасне,
и то с мен накрая ще увехне.
Знам времето не жали млади и стари,
знам, че слънцето не само мен ще гали,
но лъч надежда винаги има,
и тя стои от дясно, докосни я.
© Никола Диманов All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
