Dec 8, 2011, 2:00 PM

Отминаващо детство 

  Poetry » Other
492 0 1

В този двор дръвче посях,

в този двор сам си играх,

и то с мене бързо ще порасне,

и то с мен накрая ще увехне.

 

Знам времето не жали млади и стари,

знам, че слънцето не само мен ще гали,

но лъч надежда винаги има,

и тя стои от дясно, докосни я.

© Никола Диманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??