nikitita20 (Никола Диманов)
154 46
8 dic 2011, 14:00

Отминаващо детство 

  Poesía » Otra
493 0 1

В този двор дръвче посях,

в този двор сам си играх,

и то с мене бързо ще порасне,

и то с мен накрая ще увехне.

 

Знам времето не жали млади и стари,

знам, че слънцето не само мен ще гали,

но лъч надежда винаги има,

и тя стои от дясно, докосни я.

© Никола Диманов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??