8 дек. 2011 г., 14:00

Отминаващо детство 

  Поэзия » Другая
509 0 1

В този двор дръвче посях,

в този двор сам си играх,

и то с мене бързо ще порасне,

и то с мен накрая ще увехне.

 

Знам времето не жали млади и стари,

знам, че слънцето не само мен ще гали,

но лъч надежда винаги има,

и тя стои от дясно, докосни я.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??