8 дек. 2011 г., 14:00

Отминаващо детство 

  Поэзия » Другая
545 0 1
В този двор дръвче посях,
в този двор сам си играх,
и то с мене бързо ще порасне,
и то с мен накрая ще увехне.
Знам времето не жали млади и стари,
знам, че слънцето не само мен ще гали,
но лъч надежда винаги има,
и тя стои от дясно, докосни я.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Диманов Все права защищены

Предложения
: ??:??