8.12.2011 г., 14:00 ч.
Отминаващо детство
546
0
1
В този двор дръвче посях,
в този двор сам си играх,
и то с мене бързо ще порасне,
и то с мен накрая ще увехне.
Знам времето не жали млади и стари,
знам, че слънцето не само мен ще гали,
но лъч надежда винаги има,
и тя стои от дясно, докосни я.
в този двор сам си играх,
и то с мене бързо ще порасне,
и то с мен накрая ще увехне.
Знам времето не жали млади и стари,
знам, че слънцето не само мен ще гали,
но лъч надежда винаги има,
и тя стои от дясно, докосни я.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Никола Диманов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
