Непрогледен мрак, бездна отчаяние,
неизтръгнат зов от морно дишащи гърди,
наполовина изрисуван жест -
щрихи от гротеска, отрицание.
Неизплакан водопад -
из пустинно пресъхнали очи.
Самотна бледна сянка, призрачно присъствие,
странно доловими на отдавна забравен творец,
забравен от своите чада...
Потулен в безмълвието на възгордяло се творение,
на своя Франкенщайн!
Милиони човешки нозе, тичащи стремглаво ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up