Непрогледен мрак, бездна отчаяние,
неизтръгнат зов от морно дишащи гърди,
наполовина изрисуван жест -
щрихи от гротеска, отрицание.
Неизплакан водопад -
из пустинно пресъхнали очи.
Самотна бледна сянка, призрачно присъствие,
странно доловими на отдавна забравен творец,
забравен от своите чада...
Потулен в безмълвието на възгордяло се творение,
на своя Франкенщайн!
Милиони човешки нозе, тичащи стремглаво ...