Непрогледен мрак, бездна отчаяние,

неизтръгнат зов от морно дишащи гърди,

наполовина изрисуван жест -

щрихи от гротеска, отрицание.

Неизплакан водопад -

из пустинно пресъхнали очи.

Самотна бледна сянка, призрачно присъствие,

странно доловими на отдавна забравен творец,

забравен от своите чада...

Потулен в безмълвието на възгордяло се творение,

на своя Франкенщайн!

Милиони човешки нозе, тичащи стремглаво

в посоката към илюзорните си страсти;

всеки по своему слепец,

по своему идолопоклонник на "златния телец",

издялан в нечий монетен двор -

архитектурен шедьовър на неутолимата им алчност.

Облаци забвение и страх се стелят след тях

и апотеозите на арматурно-желязната им логика!