Непрогледен мрак, бездна отчаяние,
неизтръгнат зов от морно дишащи гърди,
наполовина изрисуван жест -
щрихи от гротеска, отрицание.
Неизплакан водопад -
из пустинно пресъхнали очи.
Самотна бледна сянка, призрачно присъствие,
странно доловими на отдавна забравен творец,
забравен от своите чада...
Потулен в безмълвието на възгордяло се творение,
на своя Франкенщайн!
Милиони човешки нозе, тичащи стремглаво
в посоката към илюзорните си страсти;
всеки по своему слепец,
по своему идолопоклонник на "златния телец",
издялан в нечий монетен двор -
архитектурен шедьовър на неутолимата им алчност.
Облаци забвение и страх се стелят след тях
и апотеозите на арматурно-желязната им логика!
© Миглена Джордан Все права защищены