В деня, когато ми просветна,
пред мен не виждах хоризонт.
От сълзѝ сдобих се с късогледство.
Самотата си превърнах в дом.
Не виня за разрухата никой,
нито някой за мойта съдба.
Даже Господът трижди ме вика,
(на инат още тъпча пръстта.)
А пък днес се оплаквам посърнал,
като грешник приклекнал за прошка,
вместо в твойта душа да потъна,
пак подлагам гърба си за нож... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up