В деня, когато ми просветна,
пред мен не виждах хоризонт.
От сълзѝ сдобих се с късогледство.
Самотата си превърнах в дом.
Не виня за разрухата никой,
нито някой за мойта съдба.
Даже Господът трижди ме вика,
(на инат още тъпча пръстта.)
А пък днес се оплаквам посърнал,
като грешник приклекнал за прошка,
вместо в твойта душа да потъна,
пак подлагам гърба си за нож... ...