Последният пламък

30 янв. 2024 г., 12:36

Поэзия » Философская

5.0 / 1

239 1 0

В деня, когато ми просветна,
пред мен не виждах хоризонт.
От сълзѝ сдобих се с късогледство.
Самотата си превърнах в дом.
Не виня за разрухата никой,
нито някой за мойта съдба.
Даже Господът трижди ме вика,
(на инат още тъпча пръстта.)
А пък днес се оплаквам посърнал,
като грешник приклекнал за прошка,
вместо в твойта душа да потъна,
пак подлагам гърба си за нож... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Земята на древните Кн.1 от Сказание за кръговрата
Выбор 1991

И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
Мир

Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »