Mar 21, 2019, 4:15 PM

Пред пролет 

  Poetry
641 10 13
Над очите ми, пълни с предчувствие,
нови облаци ядно дишат.
Клонът в гръб ме издърпва за плитката
и заравям лице в кишата.
Сякаш аз съм неволно виновната,
че се разсънила нивата,
и след мъглата-отровница
ме запали на Слънчо огнивото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка All rights reserved.

Random works
: ??:??