Пред пролет

21.03.2019 г., 16:15 ч.

Поезия

640 10 13

Над очите ми, пълни с предчувствие,
нови облаци ядно дишат.
Клонът в гръб ме издърпва за плитката
и заравям лице в кишата.
Сякаш аз съм неволно виновната,
че се разсънила нивата,
и след мъглата-отровница
ме запали на Слънчо огнивото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пред пролет

Искате да прочетете повече?

Предложения