Над очите ми, пълни с предчувствие,
нови облаци ядно дишат.
Клонът в гръб ме издърпва за плитката
и заравям лице в кишата.
Сякаш аз съм неволно виновната,
че се разсънила нивата,
и след мъглата-отровница
ме запали на Слънчо огнивото.
© Светличка Todos los derechos reservados