В очакване на пролетта
душата ми ранена е и сама.
И розата на любовта
вехне в болка и тъма.
Дете живота ми нявга освети,
но тя, уви, вече е далеч от мен!
Кой ли грях Бог не ми прости,
дъждът се лее, нощ сменя ден!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up