25 feb 2016, 18:02  

Предпролетна тъга 

  Poesía » De amor
474 0 0
В очакване на пролетта
душата ми ранена е и сама.
И розата на любовта
вехне в болка и тъма.
Дете живота ми нявга освети,
но тя, уви, вече е далеч от мен!
Кой ли грях Бог не ми прости,
дъждът се лее, нощ сменя ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??