hcs (Георги)
2037 243
25.02.2016 г., 18:02 ч.  

Предпролетна тъга 

  Поезия » Любовна
408 0 0

В очакване на пролетта

душата ми ранена е и сама.

И розата на любовта

вехне в болка и тъма.

 

Дете живота ми нявга освети,

но тя, уви, вече е далеч от мен!

Кой ли грях Бог не ми прости,

дъждът се лее, нощ сменя ден!

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??