В очакване на пролетта
душата ми ранена е и сама.
И розата на любовта
вехне в болка и тъма.
Дете живота ми нявга освети,
но тя, уви, вече е далеч от мен!
Кой ли грях Бог не ми прости,
дъждът се лее, нощ сменя ден!
© Георги Все права защищены