Jan 15, 2017, 11:07 AM

Прокълната обич 

  Poetry » Love
332 0 10

Не бях достоен,

но пак обичах,

проклинах се,

в душевни дрипи 

се обличах,

сънувах те,

откривах те отново,

не те разбирах,

молех се

мигът да спре

във време ново.

 

И спря мигът

в мечтаната небрежност,

неразбираем, тръпнещ,

опитах се да го докосна

с нежност,

а той бе станал

лъч пронизващ.

 

Януари, 2017

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??