Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
15 янв. 2017 г., 11:07

Прокълната обич 

  Поэзия » Любовная
369 0 10

Не бях достоен,

но пак обичах,

проклинах се,

в душевни дрипи 

се обличах,

сънувах те,

откривах те отново,

не те разбирах,

молех се

мигът да спре

във време ново.

 

И спря мигът

в мечтаната небрежност,

неразбираем, тръпнещ,

опитах се да го докосна

с нежност,

а той бе станал

лъч пронизващ.

 

Януари, 2017

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??