15 янв. 2017 г., 11:07

Прокълната обич 

  Поэзия » Любовная
401 0 10
Не бях достоен,
но пак обичах,
проклинах се,
в душевни дрипи
се обличах,
сънувах те,
откривах те отново,
не те разбирах,
молех се
мигът да спре
във време ново.
И спря мигът ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Предложения
: ??:??