Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
15 ene 2017, 11:07

Прокълната обич 

  Poesía » De amor
366 0 10

Не бях достоен,

но пак обичах,

проклинах се,

в душевни дрипи 

се обличах,

сънувах те,

откривах те отново,

не те разбирах,

молех се

мигът да спре

във време ново.

 

И спря мигът

в мечтаната небрежност,

неразбираем, тръпнещ,

опитах се да го докосна

с нежност,

а той бе станал

лъч пронизващ.

 

Януари, 2017

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??