Jan 15, 2016, 1:11 PM  

Просъница 

  Poetry » Love
249 0 2

Просъница

 

Ти тръгна пак и всичко опустя.

Удави дъжд в градината цветята.

Замлъкна в миг на птичката гласа

и песента остана неизпята.

 

Във стаята се движа мълчешком.

Задрямвам с наште мигове, приспани -

как привечер, до мене, шепнешком,

затопляше студените ми длани.

 

И тегне във душата ми печал -

отново дълго трябва да те чакам.

Навярно несъблякан си заспал

и хлипаш във просъница разплакан.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??