15.01.2016 г., 13:11 ч.  

Просъница 

  Поезия » Любовна
248 0 2

Просъница

 

Ти тръгна пак и всичко опустя.

Удави дъжд в градината цветята.

Замлъкна в миг на птичката гласа

и песента остана неизпята.

 

Във стаята се движа мълчешком.

Задрямвам с наште мигове, приспани -

как привечер, до мене, шепнешком,

затопляше студените ми длани.

 

И тегне във душата ми печал -

отново дълго трябва да те чакам.

Навярно несъблякан си заспал

и хлипаш във просъница разплакан.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??