Просъница
Ти тръгна пак и всичко опустя.
Удави дъжд в градината цветята.
Замлъкна в миг на птичката гласа
и песента остана неизпята.
Във стаята се движа мълчешком.
Задрямвам с наште мигове, приспани -
как привечер, до мене, шепнешком,
затопляше студените ми длани.
И тегне във душата ми печал -
отново дълго трябва да те чакам.
Навярно несъблякан си заспал ...