15 ene 2016, 13:11  

Просъница 

  Poesía » De amor
250 0 2

Просъница

 

Ти тръгна пак и всичко опустя.

Удави дъжд в градината цветята.

Замлъкна в миг на птичката гласа

и песента остана неизпята.

 

Във стаята се движа мълчешком.

Задрямвам с наште мигове, приспани -

как привечер, до мене, шепнешком,

затопляше студените ми длани.

 

И тегне във душата ми печал -

отново дълго трябва да те чакам.

Навярно несъблякан си заспал

и хлипаш във просъница разплакан.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??