Пясъчен човек

Feb 5, 2017, 6:50 PM

Poetry » Phylosophy

671 1 0

Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт.

Натрошен и изсъхнал,
разпадам се бавно.
И със смъртен поглед извръщам очи
към сетната олющена песъчинка.

А вятърът фучи, ехти, зове,
зове да брулим заедно
из ширините на вечната пустош...

Не бих го определил точно като философия, но какво пък...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Пясъчен човек

Свързани произведения

Comments

Random works