5 feb 2017, 18:50

Пясъчен човек 

  Poesía » Filosófica
667 1 0

Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт.

Натрошен и изсъхнал,
разпадам се бавно.
И със смъртен поглед извръщам очи
към сетната олющена песъчинка.

А вятърът фучи, ехти, зове,
зове да брулим заедно
из ширините на вечната пустош...

© Крейзи Макс Todos los derechos reservados

Не бих го определил точно като философия, но какво пък...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??