Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт.
Натрошен и изсъхнал,
разпадам се бавно.
И със смъртен поглед извръщам очи
към сетната олющена песъчинка.
А вятърът фучи, ехти, зове,
зове да брулим заедно
из ширините на вечната пустош...
© Крейзи Макс Todos los derechos reservados