Пясъчен човек

5.02.2017 г., 18:50 ч.

Поезия » Философска

669 1 0

Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт.

Натрошен и изсъхнал,
разпадам се бавно.
И със смъртен поглед извръщам очи
към сетната олющена песъчинка.

А вятърът фучи, ехти, зове,
зове да брулим заедно
из ширините на вечната пустош...

Не бих го определил точно като философия, но какво пък...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Пясъчен човек

Свързани произведения

Коментари

Предложения