Пясъчен човек

5 февр. 2017 г., 18:50

Поэзия » Философская

668 1 0

Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт.

Натрошен и изсъхнал,
разпадам се бавно.
И със смъртен поглед извръщам очи
към сетната олющена песъчинка.

А вятърът фучи, ехти, зове,
зове да брулим заедно
из ширините на вечната пустош...

Не бих го определил точно като философия, но какво пък...

Пясъчен човек

Свързани произведения

Комментарии

Предложения