Jun 25, 2017, 1:17 AM

Път 

  Poetry » Other
595 2 9

Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,

а Май във дърветата светло се рони

и вятърът бяга – отвързано куче.

Знам, нещо красиво със мен ще се случи.

 

Усмихва се пътят, напред лъкатуши.

Страхливите мисли престанах да слушам

И сложила в джоба две глътки надежда

пътувам, пътувам – тъй лесно изглежда...

 

Зад мене остават въпроси, съмнения...

Как весело махат ми млади растения!

Потръпвам от вяра, намерила смисъл.

Да, пътят за мен този стих  е написал!

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??